История на масажа
Още в древни времена под влияние на опита си човекът е разбрал, че масажът е много ефикасно средство
за лекуването на последиците от различни травми. За да намали или изцяло да потисне болката, първобитният
човек е натискал и размачквал пострадалите места и постепенно е развивал и усъвършенствал опита си в това отношение.
Първите исторически паметници, които дават сведения за прилагане на масажа, датират от началото на човешката цивилизация.
В първите съчинения, третиращи въпросите на здравето, се дават указания за прилагането на масажа. В папируса на Еберс
от древен Египет, датиращ от 5000 г. преди Хр., също се споменава за масажа. От особен интерес за нас представляват
историческите паметници на далекоизточните народи. Тяхната натурфилософия за единство между човека и природата,
за единство между тялото и душата, за единство между положителните и отрицателните енергии е изградена от хилядолетния
емпиричен опит. Първите данни са от 3000 г. преди Христа в китайската книга „Кунг фу". Там са дадени принципите на китайския
масаж - акупресурата. По-късно на базата на тази натурфилософия японците развиват техниките на шиатцу масажа, където наред
с пресурата се развиват и редица други мануално-терапевтични техники.
В древна Елада масажът е бил средство не само за лечение, но и за закаляване и повишаване боеспособността на бойците.
В суровия дневен режим на спартанските войници масажът е бил задължително прилаган, като военачалниците са имали масажисти
роби, а войниците са го прилагали един на друг. Този масаж може да се приеме като началото на спортния масаж. Омир в
безсмъртните си произведения „Илиада" и „Одисея" дава сведения за прилагането на масажа - „как Кирке в банята масажирала
Одисеи". Бащата на медицината - Хипократ описва показанията, техниката и дозировката на масажа. В неговите трактати той
пише: „Лекарят трябва да е опитен в много неща, но най-вече в разтривките... Защото разтриването може да стегне твърде
разхлабената става и да я раздвижи отново, ако е схваната".
През средните векове масажът в Европа е бил обявен от църквата за ерес и постепенно напълно забравен, защото човек е трябвало
да се грижи за душата си, а не за тялото си. През средновековието обаче, арабите са имали дълбока почит към него. Известният
лекар и философ Авицена от 11 век дава широко място на масажи нa своите „Канони на медицинската наука". Той казва: „Целта на
масажа е да се разнесат отпадните вещества, причиняващи умора в мускулите, които, не са отстранени от упражненията. Масажът
започнал да се развива в Европа през Възраждането, когато всички науки, включително и медицинските, се отърсили от опеката на
църквата. Прилагал се при лечението на много заболявания, отделно или съчетано с лечебна гимнастика и водолечение.
В началото на XX век, с развитието на неврофизиологията, теоретично и практически се разработват специалните рефлекторни
масажни видове. Те са изградени на принципа на нервизма и невровегетативната регулация и рефлекторните взаимовръзки между
отделните органи и тъкани.
У нас развитието на масажа в общи линии следва това на Европа, но с някои национални особености. В българската народна
медицина „разтривките" винаги са били на почит и са се правили от народни лечители и възрастни жени. Известно влияние
у нас са оставили турците. От тях сме наследили теляците в баните, които допреди няколко десетилетия са практикували
енергичен масаж заедно с изтриване на тялото.